понеделник, януари 28, 2008

 
Неочаквано развитие на нещата се случи, откакто писах за последен път. Преди десетина дни получих телефонно обаждане от съдия изпълнителя, който работеше по делото ми с Национална камара за мода. Обаждането беше по повод на това, че камарата е превела дължимите ми пари, които беше осъдена да ми изплати, след което ги получих и в моята банкова сметка.

Радвам се, че Национална камара за мода все пак реши да спази решението на съда и се надявам това да означава, че отношенията с настоящите и бъдещите й служители ще бъдат коректни.

Отново уточнявам, че този блог остава отворен за дискусии и впечатления относно дейността на Национална камара за мода, които още някой би искал да сподели (ако има такива).

четвъртък, януари 03, 2008

 
Отдавна не бях писала по случая ми с Национална камара за мода (един месец работа по трудов договор, след който не ми беше платена заплата), тъй като продължавах да се надявам на щастлива развръзка и на коректност от страна на Камарата. Тъй като, обаче, ОЩЕ не съм си получила дължимата заплата, мисля, че случаят е приключен и ще изложа фактите такива, каквито са.

Както бях споменавала по-рано, заведох дело срещу Камарата за неизплатената заплата (гражданско дело №1479/2006 г. на XI гр. състав в Районен съд гр. Пловдив). С решение на съда №145/07.12.2006 г. Национална камара за мода беше осъдена да ми изплати дължимата заплата и свързани с нея обезщетения и разноски по делото. След като в продължение на няколко месеца това не се случи, през пролетта на 2007 г. се обърнах към съдия изпълнител. Беше издаден изпълнителен лист за дължимата сума, но се оказа, че Камарата не разполага със собствени средства или имущество, поради което въпросната сума от общо 190,62 лв. /сто и деветдесет лева и шестдесет и две стотинки/ не ми беше изплатена (и до момента не е). С това всички законови начини да си получа възнаграждението, с които съм запозната, се изчерпаха. Изводите оставям за вас, уважаеми читатели на блога.

С тази публикация не закривам блога. Национална камара за мода все още работи, което означава, че ако някой от вас има какво да разкаже за нея и се свърже с мен (актуалният ми e-mail адрес е silvina@silvina-bg.com), то ще бъде публикувано тук. Блогът продължава да бъде отворен за всякакви мнения, включително и в защита на Национална камара за мода (ако получа такива...).

неделя, септември 10, 2006

 
Преди да започна с моите словоизлияния искам искрено да благодаря на Силвина,че ми даде възможност да разкажа своята история свързана с Национална камара за мода.
Аз също БЯХ един от служителите й макар и за кратко време(1 седмица),но ужаса който изживях там трае и до сега.Започнах работа в камарата на 10.07 като касиер-счетоводител и най-жалкото е ,че тази работа ми беше препоръчана от моя позната,която ми каза,че работата е много приятна и интересна,свързана е с модата и най-важното шефката-въпросната г-ца Вълева е добър и коректен човек.Оказа се обаче,че това е така само първия ден,още на следващия с отиването ми на работа Надя започваше да крещи за нещо и ме затрупваше със задачи от които аз нямах понятие защото никога преди това не съм работила подобна работа и тя го знаеше добре като ме нае и обеща да ми помага и да ми обяснява когато срещам затруднения, защото аз съм завършила счетоводна отчетност в Търговската гимназия в Пловдив,но въпреки това знанията са ми само на книга и практически не бях работила по специалността си до тогава.А моята работа е доста прецизна защото е свързана с много документи и то важни (половината от които при Надя липсваха,не знам кой й е водил счетоводството до тогава,но всичко беше пълна каша).Това доста ме стресна защото Надя това не я интересуваше,когато се налагаше да намеря някоя фактура или друг важен документ тя казваше:"Намери го,там е!",а в последствие се оказваше,че изобщо не е така и че документа или е в София (даваше ми да разговарям с едно момиче от някакъв офис там)или е незнайно къде,но не и където му е мястото при другите документи в папката.
Дойде съдбоносният ден 13.07 когато всяка фирма трябва да се отчете пред НАП за приходите и разходите си през месеца или тъй нареченото подаване на ДДС.Трябваше да се справя с това за 1 ден сама защото Надя ме заплаши,че ако не го направя като хората ще я глобят и познайте кой ще плаща после...Не искам да описвам колко пъти на ден тичах до даначното и по банки и какво преживях.След този ден реших,че не мога повече да работя така въпреки,че тази работа ми беше много нужна, защото родителите ми са разведени и не мога да кажа,че разполагам с кой знае какви средства за да живея, ако не добре, то поне нормално.Но товара на работата беше много голям,за неопитен човек като мен,напрежението в офиса още по-голямо,а умората и това че дори не ми оставаше време да ям през деня го оставям на страни,но най-много ме накара да се откажа отношението на Надя към мен,това бяха първите ми опити да работя по професията си,защото аз и сега в университета продължавам да уча икономическа дисциплина,но тя ме накара да намразя всичко свързано с това още от самото начало и да се замисля сериозно дали като завърша да се реализирам в тази сфера.Сега обаче след като мина време от напускането ми и съм на друга работа осъзнавам,че проблема не е в специалността,а в това на какви хора ще попаднеш и да ти позволят на спокойствие да вършиш това за което си нает,а не при най-малката грешка да ти вменяват вина и да те заплашват.И понеже виждам,че изписах доста неща вече и на някого може да не са му интересни,а може и да открият,че грешката е била в мен ще приключвам вече с тирадата си,като разкажа как завърших с работата си в Национална камара за мода.След като обявих на Надя решението си,че от другата седмица ще се наложи да си търси друг човек тя с две думи ми каза:"не си познала",пропуснах един от най-важните моменти,а може би и тук му е било мястото да го напиша-тя ме накара още втория ден да подпиша трудов договор без да ми даде възможност задълбочено да го прочета и дори да го покажа на майка ми и тогава да го подпиша и се оказа ,че срока на договора ми е до 2010 година и тя така здраво ме беше "вързала" с него,че ако исках да се махна каза,че ще ме съди за да и платя неустойки в размер на месечната ми заплата за 4 години,а това са грубо 10 000 лева.Не знам как не умрях тогава,повярвайте ми,до тогава аз разполагах с по 100 лева издръжка на месец и изведнъж да ти сервират,че ако решиш да се махнеш трябва да намериш 10 000 лева...чувството което изпитах не го пожелавам на никой.Въпреки това аз реших,че ако ще до съд да се стигне аз няма да работя там и с хиляди молби с обаждания на майка ми и на моята позната която ми каза за тази работа, до г-ца Вълева не знам и аз по какво чудо тя се съгласи да ми прекрати договора с едно условие да си платя осигуровките за целия месец и за моя сметка и тези за нейна сметка.И така аз вместо да си изкарам пари се наложи да и давам,но по-важното е,че веднъж за винаги се отървах от Националната камара за мода и ако не бях попаднала на сайта на Силвина нямаше да искам в никакъв случай да си спомня за тези дни.
Въпреки това съм много щастлива,че открих човек който може да разбере какво съм преживяла и заедно с нея да помогнем и на други хора да помислят много добре преди да почната работа при Надя Вълева или където и да било другаде.
Моят съвет е да четете много внимателно договорите, които подписвате(а не като мен после да си скъсявате живота с 20 години)и да внимавате много при какви хора попадате защото не са малко тези като Надя,за мое най-голямо съжаление.
Пожелавам на всички много успех и късмет при намирането им на работа,особено ако е за първи път,както беше при мен за да не се разочароват от самото начало,защото има и достатъчно фирми ,в които няма такова напрежение и се отнасят с теб като с човек и не те карат да намразиш това което вършиш...
Оставям отворен края защото ако някой има желание да ми пише нека го направи или тук или на e-mail ми noradimitrova@googlemail.com ще отговоря на всички дори и да не е точно свързано с камарата за мода,а просто с желанието им да намерят работа,защото мисля,че след горчивия си опит има какво да им кажа.

понеделник, септември 04, 2006

 
Новина около организираните от Национална камара за мода конкурси.

вторник, юни 13, 2006

 
Един сравнително нов случай с неполучена награда от конкурс, организиран от Национална камара за мода, което е повлякло със себе си още неприятности за участничката във връзка със следването й.

 
Малко стар линк, който представлява архив на статия, публикувана в пловдивския регионален вестник "Марица". Статията разказва за предишни занимания на г-ца Вълева с рекламна дейност.

вторник, юни 06, 2006

 
Днес, както писах преди няколко дни, беше заснето изданието на "Искрено и лично", което се занимава с кражбата на труд и в който Надя Вълева се срещна както с мен, така и с учредители на Национална камара за мода, участници в дефилета, хора, ползвали услугите на Камарата. Излъчването на записа ще бъде на 20 юни 2006 г. от 10 до 11 ч.

събота, юни 03, 2006

 
Последни новини относно предаването, в което ще стане дума за случая с Надя Вълева: датата, посочена в предишния ми пост, е датата на снимките. Заснетото в този ден предаване ще се излъчи на 20 юни 2006 г. от 10 до 11 ч. Вече приключи набирането на желаещи за участие в студиото, но ако имате какво интересно да разкажете на мен, все още можете да го направите и ще го спомена, ако желаете.

Следващата седмица предстои и първото гледане на делото за трудовия ми спор с г-ца Вълева. Стискайте палци! :)

This page is powered by Blogger. Isn't yours?